пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
Apr 21, 2018, 12:07 AM

... 

  Poetry » Phylosophy
360 0 0
Когато е пресъхнал всеки дъх,
се случва неизбежно драма.
На себе си е даже чужд,
човекът със мечта съдрана.
Каквото е било – било.
Полегнал ничком бук.
За огрев ще го натоварят.
Съмненията свършват тук.
Две-три слова за упокой
и по баира по привичка,
начело с нашия герой
пътува към забрава бричка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Random works
: ??:??