...

21 abr 2018, 0:07

Poesía » Filosófica

317 0 0

Когато е пресъхнал всеки дъх,

се случва неизбежно драма.

На себе си е даже чужд,

човекът със мечта съдрана.

Каквото е било – било.

Полегнал ничком бук.

За огрев ще го натоварят.

Съмненията свършват тук.

Две-три слова за упокой

и по баира по привичка,

начело с нашия герой

пътува към забрава бричка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.