...

21 апр. 2018 г., 00:07

Поэзия » Философская

361 0 0

Когато е пресъхнал всеки дъх,
се случва неизбежно драма.
На себе си е даже чужд,
човекът със мечта съдрана.
Каквото е било – било.
Полегнал ничком бук.
За огрев ще го натоварят.
Съмненията свършват тук.
Две-три слова за упокой
и по баира по привичка,
начело с нашия герой
пътува към забрава бричка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

...

Искате да прочетете повече?

Предложения