* * *

May 4, 2012, 3:55 PM

Poetry

804 0 0

Тревожно стана някак вън
и тъмно,
избяга слънчевият ден.
Разтресе се от гръм небето
и мъглив воал закри
светлите му очи.
Вековни дървеса се свиха
от болка и от страх,
от природния гняв.
И скалите потрепераха...
после се удавиха
във талази от потоп. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works