wola (Гери)
53 68
4 мая 2012 г., 15:55

* * * 

  Поэзия
710 0 0

Тревожно стана някак вън

и тъмно,

избяга слънчевият ден.

 

Разтресе се от гръм небето

и мъглив воал закри

светлите му очи.

 

Вековни дървеса се свиха

от болка и от страх,

от природния гняв.

 

И скалите потрепераха...

после се удавиха

във талази от потоп.

 

Боже, тоз беден народ...

и този път не осъзна,

че е по-жалък от капка вода.

© Гери Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??