* * *

4 may 2012, 15:55

Poesía

806 0 0

Тревожно стана някак вън
и тъмно,
избяга слънчевият ден.
Разтресе се от гръм небето
и мъглив воал закри
светлите му очи.
Вековни дървеса се свиха
от болка и от страх,
от природния гняв.
И скалите потрепераха...
после се удавиха
във талази от потоп. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas