Колко време мина
след онези дни,
когато все стояхме в Морската градина
и играехме си аз и ти.
Дружбата ни сякаш
от желязо бе кована
и верига свързаше нашите сърца,
и вече имахме обща съдба избрана,
а бяхме просто деца.
Имахме амбиции и надежди големи
и за бъдещето мечтаехме на глас,
решавахме заедно "големите" проблеми. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up