19.06.2007 г., 12:11 ч.

А бяхме деца... 

  Поезия
788 0 1

Колко време мина
след онези дни,
когато все стояхме в Морската градина
и играехме си аз и ти.

Дружбата ни сякаш
от желязо бе кована
и верига свързаше нашите сърца,
и вече имахме обща съдба избрана,
а бяхме просто деца.

Имахме амбиции и надежди големи
и за бъдещето мечтаехме на глас,
решавахме заедно "големите" проблеми.
Всеки ден дивеехме ту у нас, ту у вас.

Ето, че детството премина,
трудния живот започна да ни трови,
но голямото приятелство не си замина,
продължихме да срещаме заедно тревогите нови.

И често, стоейки на плажа, вперени в морето,
си мислим за детството лудо
и приказни спомени изплуват в сърцето,
за първата ни среща. Тя бе истинско чудо.

© Михаела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??