19 jun 2007, 12:11

А бяхме деца... 

  Poesía
905 0 1
Колко време мина
след онези дни,
когато все стояхме в Морската градина
и играехме си аз и ти.
Дружбата ни сякаш
от желязо бе кована
и верига свързаше нашите сърца,
и вече имахме обща съдба избрана,
а бяхме просто деца.
Имахме амбиции и надежди големи
и за бъдещето мечтаехме на глас,
решавахме заедно "големите" проблеми. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??