Apr 5, 2008, 7:26 PM

А ти не говори 

  Poetry » Love
1437 0 29
Запомни ли моретата, когато
се бесеха на своите вълни.
И писъците  ударни... на ято,
прелитащо над нашите коси.
Сподавения ритъм на сърцата,
провлаченото ехо самота...
и всяка дума, търсеща разплата -
изказана, но нивга не била.
Запомни ли  как бавното безсилие
удави се във твоето пристанище,
където всички кораби са спомени,
с обесени по мачтите си зрелища
на хладни, уморени оправдания
от устните, които ме обичаха
и вместо страст, секунда за обичане...
очи... които жадно разсъбличаха.
И дълго този спомен ми горчи...
С безкрайни многоточия се боря.
А ти не говори... Мълчи, мълчи...
Не знаеш... колко искам да съм твоя.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??