Запомни ли моретата, когато се бесеха на своите вълни. И писъците ударни... на ято, прелитащо над нашите коси. Сподавения ритъм на сърцата, провлаченото ехо самота... и всяка дума, търсеща разплата - изказана, но нивга не била. Запомни ли как бавното безсилие удави се във твоето пристанище, където всички кораби са спомени, с обесени по мачтите си зрелища на хладни, уморени оправдания от устните, които ме обичаха и вместо страст, секунда за обичане... очи... които жадно разсъбличаха. И дълго този спомен ми горчи... С безкрайни многоточия се боря. А ти не говори... Мълчи, мълчи... Не знаеш... колко искам да съм твоя.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.