5 abr 2008, 19:26

А ти не говори 

  Poesía » De amor
1435 0 29
Запомни ли моретата, когато
се бесеха на своите вълни.
И писъците  ударни... на ято,
прелитащо над нашите коси.
Сподавения ритъм на сърцата,
провлаченото ехо самота...
и всяка дума, търсеща разплата -
изказана, но нивга не била.
Запомни ли  как бавното безсилие
удави се във твоето пристанище,
където всички кораби са спомени,
с обесени по мачтите си зрелища
на хладни, уморени оправдания
от устните, които ме обичаха
и вместо страст, секунда за обичане...
очи... които жадно разсъбличаха.
И дълго този спомен ми горчи...
С безкрайни многоточия се боря.
А ти не говори... Мълчи, мълчи...
Не знаеш... колко искам да съм твоя.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??