Блъскат ме градините на ада,
приковали тежкия си поглед връз нозете ми.
Окови няма, но не мога да потръгна.
Вятърът е твърде силен за нозете,
що крачат из калта на ада!
От погледа на Голом съзирам
умиращо ято, що летяло е цяло столетие.
И сред бреговете на Дразд коне се валят,
оплескани с кървава кал,
с натежали копита се молят
да ги прониже някой със копие.
Видях щитоносци на Дръстър. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up