23 abr 2012, 10:00

Адът на Дръстър 

  Poesía » Otra
709 0 0
Блъскат ме градините на ада,
приковали тежкия си поглед връз нозете ми.
Окови няма, но не мога да потръгна.
Вятърът е твърде силен за нозете,
що крачат из калта на ада!
От погледа на Голом съзирам
умиращо ято, що летяло е цяло столетие.
И сред бреговете на Дразд коне се валят,
оплескани с кървава кал,
с натежали копита се молят
да ги прониже някой със копие.
Видях щитоносци на Дръстър. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??