Блъскат ме градините на ада,
приковали тежкия си поглед връз нозете ми.
Окови няма, но не мога да потръгна.
Вятърът е твърде силен за нозете,
що крачат из калта на ада!
От погледа на Голом съзирам
умиращо ято, що летяло е цяло столетие.
И сред бреговете на Дразд коне се валят,
оплескани с кървава кал,
с натежали копита се молят
да ги прониже някой със копие.
Видях щитоносци на Дръстър. ...