Ах, този природен закон
Искам ти, да си полумесеца -
загърбил звездите,
които до сутринта
закачливо намигат.
Да пленяваш и огряваш
със сребристия си блясък
моя тъмен, скучен дом
изпълнен от нечие отсъствие.
Да те гледам от меката постеля,
надвиснал над моя прозорец,
като люлка в небесата -
един трябва да свети,
а друг да гори,
и в нощи от страсти пропити-
телепатично да се желаем,
да потъваме в безкрая от мечти.
Да освободим сърцата си
от ключа на самотата.
Недостижима е висотата!
Ако има закон
за "женското привличане"
на полумесеца ще отворя
широко вратата си!
Надежда Ангелова
© Надежда Ангелова All rights reserved.