Ах, този природен закон

Искам ти, да си полумесеца -

загърбил звездите,

които до сутринта

закачливо намигат.

Да пленяваш и огряваш

със сребристия си блясък

моя тъмен, скучен дом

изпълнен от нечие отсъствие.

Да те гледам  от меката постеля,

надвиснал над моя прозорец,

като люлка в небесата -

един трябва да свети,

а друг да гори,

и в нощи от страсти пропити-

телепатично да се желаем,

да потъваме в безкрая от мечти.

Да освободим сърцата си

от ключа на самотата.

Недостижима е висотата!

Ако има закон

за "женското привличане"

на полумесеца ще отворя

широко вратата си!

                Надежда Ангелова