Ах, този природен закон
Искам ти, да си полумесеца -
загърбил звездите,
които до сутринта
закачливо намигат.
Да пленяваш и огряваш
със сребристия си блясък
моя тъмен, скучен дом
изпълнен от нечие отсъствие.
Да те гледам от меката постеля,
надвиснал над моя прозорец,
като люлка в небесата - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse