Feb 22, 2008, 3:25 PM

Айсберг 

  Poetry
720 0 12

Изплува и отново се потапя

душата ми в студената река,

а ледовете слънцето разтапя

с единствен лъч - протегната ръка.

Студът разтърсва немощното тяло

и обръча на времето върти.

Наоколо е всичко посивяло -

затворени са звездните врати.

Изплита мракът своята завеса,

за да засенчи слънчевия лъч,

а ледената зрелищна принцеса,

без жал вилнее с ненаситна жлъч.

Но в този миг една сълза-жарава

докосва вцепенената душа

и слънцето божествено изгрява,

за да стопи завинаги леда.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • и слънцето божествено изгрява,
    за да стопи завинаги леда.

    НЕВЕРОЯТЕН СТИХ!
  • Красиво!

    Изплита мракът своята завеса,
    за да засенчи слънчевия лъч,
    а ледената зрелищна принцеса,
    без жал вилнее с ненаситна жлъч.

    Много тъга,харесва ми лъча надежда накрая.

    и слънцето божествено изгрява,
    за да стопи завинаги леда.
  • Еееееееее, наистина красиво стихотворение! Ще си го препрочитам....
  • Невероятно въздействащо и сякаш те потапя там... а накрая зваляват малки плюсчета...
  • Но в този миг една сълза-жарава

    докосва вцепенената душа

    и слънцето божествено изгрява,

    за да стопи завинаги леда.
    Прекрасно е Наташа!!!Прегръдки
  • Красота!Прелестен стих!поздрав!
  • Прекрасен стих!!!
  • "Но в този миг една сълза-жарава
    докосва вцепенената душа
    и слънцето божествено изгрява,
    за да стопи завинаги леда." - ПРЕЛЕСТ!!!

    Прекрасен стих, поздравявам те!
  • Владееш мелодиката на стиха!Харесах посланието!
  • Великолепна творба!
    с обич, Наташа, за сълзата-жарава.
  • Прекрасен стих!!!
  • И този стих е много хубав,Наташа!
Random works
: ??:??