Изплува и отново се потапя
душата ми в студената река,
а ледовете слънцето разтапя
с единствен лъч - протегната ръка.
Студът разтърсва немощното тяло
и обръча на времето върти.
Наоколо е всичко посивяло -
затворени са звездните врати.
Изплита мракът своята завеса,
за да засенчи слънчевия лъч,
а ледената зрелищна принцеса,
без жал вилнее с ненаситна жлъч. ...