О, колко макове е нарисувал
дъждецът юнски – златокос художник!
Орляк врабчета из ръжта заплува
и прелетя над вехтия триножник.
Такива мигове не се повтарят –
за нас невидимия рай открехва
и боязливо портите отваря
безмълвен старец в бялата си дреха.
Тогава може всичко да повярваш –
че времето ще тръгне на обратно,
надмогнали и страсти, и коварство,
човеците ще бъдат просто братя. ...