yotovava (Валентина Йотова)
2627 22179
28.04.2018 г., 21:36 ч.

Акварел с макове 

  Поезия » Философска
559 10 14

О, колко макове е нарисувал

дъждецът юнски  – златокос художник!
Орляк врабчета из ръжта заплува
и прелетя над вехтия триножник.

 

Такива мигове не се повтарят –

за нас невидимия рай открехва

и боязливо портите отваря

безмълвен старец в бялата си дреха.

 

Тогава може всичко да повярваш –

че времето ще тръгне на обратно,
надмогнали и страсти, и коварство,
човеците ще бъдат просто братя.

 

Как искаш да останеш тих и ничий,
блажен – разтворен в мокрите осили,
в безвремие и нищо коленичил, 
и  да попиваш любовта – без сили.

Завръщаме се бавно на земята –
така навярно дълго се умира.

Не ни буди от светлото пиянство
и четките си, Боже, не прибирай!
 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??