28 abr 2018, 21:36

Акварел с макове 

  Poesía » Filosófica
576 10 14

О, колко макове е нарисувал

дъждецът юнски  – златокос художник!
Орляк врабчета из ръжта заплува
и прелетя над вехтия триножник.

 

Такива мигове не се повтарят

за нас невидимия рай открехва

и боязливо портите отваря

безмълвен старец в бялата си дреха.

 

Тогава може всичко да повярваш

че времето ще тръгне на обратно,
надмогнали и страсти, и коварство,
човеците ще бъдат просто братя.

 

Как искаш да останеш тих и ничий,
блажен
разтворен в мокрите осили,
в безвремие и нищо коленичил, 
и 
да попиваш любовта без сили.

Завръщаме се бавно на земята

така навярно дълго се умира.

Не ни буди от светлото пиянство
и четките си,
Боже, не прибирай!
 

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??