Вървиме ти и аз в нощта -
незабравими и недокоснати като звезди.
Два трепета сред пулса на града,
преливащи от жизненост и сила.
Една вихрушка от любов извива
копнежа на душите ни да се познаят
и ний сияем със неземна светлина,
с ръце като преплетени лиани.
Пътуваме от никъде за никъде,
да сме един до друг, да бъдем заедно.
Не ни е грижа колко грижи имаме,
защото тук сега изпридаме от щастие ...