ZAGORA (Диана Кънева)
411 485
13 февр. 2011 г., 15:49

Амалгама 

  Поэзия » Любовная
550 0 4

Вървиме ти и аз в нощта -

незабравими и недокоснати като звезди.

Два трепета сред пулса на града,

преливащи от жизненост и сила.

Една вихрушка от любов извива

копнежа на душите ни да се познаят

и ний сияем със неземна светлина,

с ръце като преплетени лиани.

Пътуваме от никъде за никъде,

 да сме един до друг, да бъдем заедно.

Не ни е грижа колко грижи имаме,

защото тук сега изпридаме от щастие

 оная тънка  паяжина, покриваща

край нас дървета, домове и улици.

И бързаме да си разкажем за животите

от вечна жажда и от пиета творени,

да споделиме истината, че ни има,

да преживяваме сезоните в годините

и миговете на минутите и часовете.

Текат флуиди и искри прелитат

в едно поле, което ни обгръща

и ние вече сме един човек.

Нощта отлита, утрото се връща...

 

© Диана Кънева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??