ZAGORA (Диана Кънева)
411 485
13.02.2011 г., 15:49 ч.

Амалгама 

  Поезия » Любовна
557 0 4

Вървиме ти и аз в нощта -

незабравими и недокоснати като звезди.

Два трепета сред пулса на града,

преливащи от жизненост и сила.

Една вихрушка от любов извива

копнежа на душите ни да се познаят

и ний сияем със неземна светлина,

с ръце като преплетени лиани.

Пътуваме от никъде за никъде,

 да сме един до друг, да бъдем заедно.

Не ни е грижа колко грижи имаме,

защото тук сега изпридаме от щастие

 оная тънка  паяжина, покриваща

край нас дървета, домове и улици.

И бързаме да си разкажем за животите

от вечна жажда и от пиета творени,

да споделиме истината, че ни има,

да преживяваме сезоните в годините

и миговете на минутите и часовете.

Текат флуиди и искри прелитат

в едно поле, което ни обгръща

и ние вече сме един човек.

Нощта отлита, утрото се връща...

 

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??