Днес пак прекрасен си, любими,
и чудя се дали те заслужавам...
Аз знам, че моите очи за теб са пеперуди сини,
но имам нужда да докажа, че те уважавам!
Каква е тая твоя красота, щурченце нежно,
оплитам се така във нея - изход не намирам,
лицето ти блести пак приказно и белоснежно,
пристъпвайки към теб, замаяна се спирам...
Кой вля във тебе тази доброта, небесно слънце,
сърцето ти с протегнати ръце разпръсква обич и усмивки...
Как тъй не ти се свиди нито стръкче, нито зрънце,
а за благородството ти няма "временни" почивки? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up