Днес пак прекрасен си, любими,
и чудя се дали те заслужавам...
Аз знам, че моите очи за теб са пеперуди сини,
но имам нужда да докажа, че те уважавам!
Каква е тая твоя красота, щурченце нежно,
оплитам се така във нея - изход не намирам,
лицето ти блести пак приказно и белоснежно,
пристъпвайки към теб, замаяна се спирам...
Кой вля във тебе тази доброта, небесно слънце,
сърцето ти с протегнати ръце разпръсква обич и усмивки...
Как тъй не ти се свиди нито стръкче, нито зрънце,
а за благородството ти няма "временни" почивки? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация