14 nov 2009, 1:00

Ангел 

  Poesía » De amor
654 0 5

Днес пак прекрасен си, любими,

и чудя се дали те заслужавам...

Аз знам, че моите очи за теб са пеперуди сини,

но имам нужда да докажа, че те уважавам!


 

Каква е тая твоя красота, щурченце нежно,

оплитам се така във нея - изход не намирам,

лицето ти блести пак приказно и белоснежно,

пристъпвайки към теб, замаяна се спирам...


 

Кой вля във тебе тази доброта, небесно слънце,

сърцето ти с протегнати ръце разпръсква обич и усмивки...

Как тъй не ти се свиди нито стръкче, нито зрънце,

а за благородството ти няма "временни" почивки?


 

Коя ли ангелска магия те създаде, принце,

та ти незнаеш думите - злина,омраза?

Как чиста, като на дете, душата ти е, херувимче,

във нея няма и парченце пагубна зараза...


 

И утре пак ще си усмихнат, пратенико Божи,

ще радваш хората със свойта красота омайна

и пак ще ми даряваш мигове разкошни-

безмълвна съм пред твойта доброта безкрайна!

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красота и любов струят от този твой стих!
    Пожелавам ти ги за твои спътници!
    Поздрави!
  • Заслужаваш го, мило момиче!
    И още как?...
  • Радват думите ти изречени във този стих момиче. Бъди щастлива със своята любов и благодарна на майката коато е родила и възпитала твоят земен АНГЕЛ! поздрави!
  • Много е хубаво.
  • Хубав стих. Предполагам, че си много щастлива с приятеля ти. Късмет
Propuestas
: ??:??