... нежно шептя твоето име.
Апатридия*! – А времето на утопиите
отдавна е минало.
Погинала е държавната власт
– свирепата, алчната,
раззинала паст.
А гражданското общество отиде на кино.
Апатридия, любима, днес аз
те съзерцавам в захлас,
защото ти знаеш,
че всеки човек е богатство,
че деизмът е сластен и че всеки от нас ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up