... нежно шептя твоето име.
Апатридия*! – А времето на утопиите
отдавна е минало.
Погинала е държавната власт
– свирепата, алчната,
раззинала паст.
А гражданското общество отиде на кино.
Апатридия, любима, днес аз
те съзерцавам в захлас,
защото ти знаеш,
че всеки човек е богатство,
че деизмът е сластен и че всеки от нас ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация