... нежно шептя твоето име.

Апатридия*! – А времето на утопиите

отдавна е минало.

Погинала е държавната власт

– свирепата, алчната,

                                       раззинала паст.

А гражданското общество отиде на кино.

Апатридия, любима, днес аз

                                    те съзерцавам в захлас,

защото ти знаеш,

                        че всеки човек е богатство,

че деизмът е сластен и че всеки от нас

тайно желае да мяза на Еклесиаста.

Но аз не съм просто три имена, нито пък ЕГН.

И даже от личната карта адрес –

                                                        по местоживеене.

Не, аз съм море от чувства и мисли –

и малко сърце, тъй че

обществен договор отричам да съм подписвал.

И ти, Апатридия, не си моя страна

и нямаш тромава и зла бюрокрация.

Задължения нямам към теб – но и нямам права.

Аз съм човекът, останал без нация. 

--------

*Апатрид - лице без гражданство, което не е гражданин или поданик на нито една държава.