marg0 (Маргарита)
17 26
Apr 14, 2007, 11:22 PM

Аз и ти във времето 

  Poetry
722 0 3

Странно, че изпитваш молеща тъга -
стрък необичайност от познато цвете.
Търсиш в мен смиреност?
Мисля, че отдавна дадох ти това,
чувствата ми  всъщност в кошчето си смете
в миг на отегченост.


Ако ми отнемеш всичко досега
знам, че ще изваям ново сътворение...
Мен не ме боли.
Може би шумът на падащи крила
ще кънти в ума ти в сиво отегчение.
Сякаш вън вали?

© Маргарита All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??