14.04.2007 г., 23:22 ч.

Аз и ти във времето 

  Поезия
701 0 3

Странно, че изпитваш молеща тъга -
стрък необичайност от познато цвете.
Търсиш в мен смиреност?
Мисля, че отдавна дадох ти това,
чувствата ми  всъщност в кошчето си смете
в миг на отегченост.


Ако ми отнемеш всичко досега
знам, че ще изваям ново сътворение...
Мен не ме боли.
Може би шумът на падащи крила
ще кънти в ума ти в сиво отегчение.
Сякаш вън вали?

© Маргарита Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??