14 апр. 2007 г., 23:22

Аз и ти във времето 

  Поэзия
700 0 3

Странно, че изпитваш молеща тъга -
стрък необичайност от познато цвете.
Търсиш в мен смиреност?
Мисля, че отдавна дадох ти това,
чувствата ми  всъщност в кошчето си смете
в миг на отегченост.


Ако ми отнемеш всичко досега
знам, че ще изваям ново сътворение...
Мен не ме боли.
Може би шумът на падащи крила
ще кънти в ума ти в сиво отегчение.
Сякаш вън вали?

© Маргарита Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??