(Как да ти намеря думи,
с които да опиша
чувството, загнездено в ума ми,
или в туй четиристишие...)
Как да рисувам сляпа аз картини,
с които да разкрия на света
единствения заменим сред незаменими,
проклетникът, дълбаещ в моята душа...
И как, кажи ми, да съм пряма,
в очите ти, обрисувани с лъжи,
да бъда с обноските на дама,
когато парят ме неистови сълзи...
И как да бъда честна и открита,
когато забравена съм днес от теб.
Как да съм оная мила, свита
нещастница, поредна в твоя ден.
Не мога! Чуваш ли ме?! Аз съм друга.
Семпла, горда и изящна.
И не ща да чувам нито дума,
че без теб аз ще съм нещастна!
© Ди All rights reserved.