***

Oct 5, 2008, 1:27 PM

Poetry

866 0 5

понякога вървейки между хората
меко се отърквам в аурата
дарена им от позитивното ми мислене
или романтика

друг път пък вървейки между хората
се насинявам от тъй острите им ръбове
злопаметно и живописно спомнени
и бързам глупаво назад

с първото горда, с второто свикнала
вървя ту наум, ту пешком
и стилизирам ту успешно, ту не чак
срещите

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ananke (Радослав Смилков)

2008-10-06T17:14:50+03:00

Стилизации, аргументации, автоматизации... а ти просто си вървиш!
Е, как да не ти се кефи човек!

Ave
feia (Вилдан Сефер)

2008-10-05T19:32:13+03:00

Интересно! Харесах! Поздрав!
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2008-10-05T14:28:07+03:00

Раичка (нали не се сърдиш че те наричам така) ... радвам се че се появяваш понякога ...

върви сред хората ... нека , нека ако трябва дори да насиняват... част от ..играта е ...

http://www.youtube.com/watch?v=Z3ClCwcCvdQ

върви ... нека те стъпчат... докато не се превърнеш в нещо силно и неразрушимо
spring_girl91 (Теди)

2008-10-05T13:43:44+03:00

Много ми хареса! Поздрав!
doreto66 (Дора Павлова)

2008-10-05T13:37:47+03:00

успешно
определено

много!

***

Свързани произведения

Comments

Random works