5 окт. 2008 г., 13:27

*** 

  Поэзия
950 0 5
понякога вървейки между хората
меко се отърквам в аурата
дарена им от позитивното ми мислене
или романтика
друг път пък вървейки между хората
се насинявам от тъй острите им ръбове
злопаметно и живописно спомнени
и бързам глупаво назад
с първото горда, с второто свикнала
вървя ту наум, ту пешком
и стилизирам ту успешно, ту не чак
срещите

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Деянова Все права защищены

Предложения
: ??:??