5.10.2008 г., 13:27 ч.

*** 

  Поезия
844 0 5
понякога вървейки между хората
меко се отърквам в аурата
дарена им от позитивното ми мислене
или романтика

друг път пък вървейки между хората
се насинявам от тъй острите им ръбове
злопаметно и живописно спомнени
и бързам глупаво назад

с първото горда, с второто свикнала
вървя ту наум, ту пешком
и стилизирам ту успешно, ту не чак
срещите

© Рая Деянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стилизации, аргументации, автоматизации... а ти просто си вървиш!
    Е, как да не ти се кефи човек!

    Ave



  • Интересно! Харесах! Поздрав!
  • Раичка (нали не се сърдиш че те наричам така) ... радвам се че се появяваш понякога ...


    върви сред хората ... нека , нека ако трябва дори да насиняват... част от ..играта е ...

    http://www.youtube.com/watch?v=Z3ClCwcCvdQ

    върви ... нека те стъпчат... докато не се превърнеш в нещо силно и неразрушимо

  • Много ми хареса! Поздрав!
  • успешно
    определено

    много!
Предложения
: ??:??