Балада за Атлас

May 5, 2011, 6:55 PM

Poetry » Other

648 0 5

Оставам. Ни крачка назад!
Тегне върху ми всемирът.
Атласовско бреме. Но още
животът във мене пулсира.
Оставам. Ни крачка назад!
Приведен, но не на колене.
Забравих любов и омраза,
забравих сълзите солени.
Понякога тайно завиждам
на грешните рожби човешки.
От звездната арка укривам
болка, стократно по-тежка... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Балада за Атлас

Want to read more?

Random works