5 may 2011, 18:55

Балада за Атлас 

  Poesía » Otra
606 0 5

Оставам. Ни крачка назад!
Тегне върху ми всемирът.
Атласовско бреме. Но още
животът във мене пулсира.

Оставам. Ни крачка назад!
Приведен, но не на колене.
Забравих любов и омраза,
забравих сълзите солени.

Понякога тайно завиждам
на грешните рожби човешки.
От звездната арка укривам
болка, стократно по-тежка...

Самотникът приживе,

                       казват, умира...

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??