Балада за българското село

Aug 3, 2014, 10:54 PM

Poetry » Other

1003 0 3

Стенат тъжно стрехи запустели,
бурен дворовете задушава пак,
няма вече глъч и детска врява
чак до късна нощ и мрак...
Къщята празни мъка разрушава,
няма кой цветя да посади,
там където нявга мама
живот от себе си ми подари...
...
Къде са днес нивята тучни,
къде са многобройните стада,
дето кротко си пасяха ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Балада за българското село

Want to read more?

Random works