Балада за българското село

3 ago 2014, 22:54

Poesía » Otra

991 0 3

Стенат тъжно стрехи запустели,
бурен дворовете задушава пак,
няма вече глъч и детска врява
чак до късна нощ и мрак...
Къщята празни мъка разрушава,
няма кой цветя да посади,
там където нявга мама
живот от себе си ми подари...
...
Къде са днес нивята тучни,
къде са многобройните стада,
дето кротко си пасяха ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Балада за българското село

Искате да прочетете повече?

Propuestas