Люска (Люска Петрова)
49 129
Mar 9, 2008, 10:27 PM

Балон 

  Poetry » Phylosophy
973 0 5
 
По стъпките

на бягащото нищо

препускам

и хващам последния влак.

Едва достигнала

до крайния вагон,

поглеждам пътя -

извива се като

ядосан  скорпион,

захапал главата

на изчезващия влак.

А аз съм в него -

няма как -

затворен кръг.

Живот като в балон.

Простор нагоре, настрани,

а всъщност са

отвсякъде стени -

уж гумени, прозрачни,

еластични,

а всъщност - непроницеми

и демонични.

Понякога пробивам

студения балон.

Тогава разбирам,

че съм в последния вагон

на бягащото нищо.

 

 

 

© Люска Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??