Люска (Люска Петрова)
49 129
9.03.2008 г., 22:27 ч.

Балон 

  Поезия » Философска
1003 0 5
 
По стъпките

на бягащото нищо

препускам

и хващам последния влак.

Едва достигнала

до крайния вагон,

поглеждам пътя -

извива се като

ядосан  скорпион,

захапал главата

на изчезващия влак.

А аз съм в него -

няма как -

затворен кръг.

Живот като в балон.

Простор нагоре, настрани,

а всъщност са

отвсякъде стени -

уж гумени, прозрачни,

еластични,

а всъщност - непроницеми

и демонични.

Понякога пробивам

студения балон.

Тогава разбирам,

че съм в последния вагон

на бягащото нищо.

 

 

 

© Люска Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??