9 мар. 2008 г., 22:27

Балон 

  Поэзия » Философская
1146 0 5
на бягащото нищо
препускам
и хващам последния влак.
Едва достигнала
до крайния вагон,
поглеждам пътя -
извива се като
ядосан скорпион,
захапал главата
на изчезващия влак.
А аз съм в него -
няма как - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люска Петрова Все права защищены

Предложения
: ??:??