Вил (Виолета Зашева)
33 933
Dec 7, 2007, 7:07 PM

Банално 

  Poetry
764 0 4
Потънахме в недоизказаност безименна.
Редят се празни дни и тишина,
незрящи погледи, сълза рубинена -
надежда гасне като падаща звезда.
Ранихме парещите обещания,
родени в утрото на любовта ни,
със дълги часове мълчание
от навик и от скука сбрани.
Ранихме блясъка в очите си
и той угасна. Тъмно е сега.
По детски вярвахме в мечтите си,
а днес живеем просто ей така...



© Виолета Зашева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??