Вил (Виолета Зашева)
33 933
7.12.2007 г., 19:07 ч.

Банално 

  Поезия
746 0 4
Потънахме в недоизказаност безименна.
Редят се празни дни и тишина,
незрящи погледи, сълза рубинена -
надежда гасне като падаща звезда.
Ранихме парещите обещания,
родени в утрото на любовта ни,
със дълги часове мълчание
от навик и от скука сбрани.
Ранихме блясъка в очите си
и той угасна. Тъмно е сега.
По детски вярвахме в мечтите си,
а днес живеем просто ей така...



© Виолета Зашева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??