nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
Jan 30, 2018, 3:07 PM

"Бедни ми, Йорик" 

  Poetry » Other
448 1 2

В усмивката –
смях като звън 
от куха консерва,
подгонена от вятъра
в някоя задънена улица.
В орбитите на очите,
вместо поглед, 
паяк усуква 
пясъците на времето,
достигащ корените на миналото.
В ръката на бъдещето 
е застинал един отговор,
изгубил значение.
А настоящето,
без никаква памет,
пита:
"Да бъдеш или да не бъдеш?"

 

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??