nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
30.01.2018 г., 15:07 ч.

"Бедни ми, Йорик" 

  Поезия » Друга
468 1 2

В усмивката –
смях като звън 
от куха консерва,
подгонена от вятъра
в някоя задънена улица.
В орбитите на очите,
вместо поглед, 
паяк усуква 
пясъците на времето,
достигащ корените на миналото.
В ръката на бъдещето 
е застинал един отговор,
изгубил значение.
А настоящето,
без никаква памет,
пита:
"Да бъдеш или да не бъдеш?"

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??